Един велик българин
„Трябва всички да се проникнем от съзнанието, че човек не живее на този свят сам за себе си, но като разумно и нравствено същество трябва да се грижи и за общото добро и първо, за доброто на народа си.“ Марин Дринов
Родолюбието има различни измерения и различни имена. Едно от тях е проф. Марин Дринов – велик панагюрец и българин, патриарх на българската наука и образование. Една от най-ерудираните, многостранни и заслужили личности в историята на България през втората половина на ХІХ и началото на ХХ век, Марин Дринов става знаме и гордост на две национални историографии – българската и руската, и спечелва уважението на цялото славянство и европейския научен свят. Онова, което го води през целия му живот, е да се труди разумно – така, че плодовете на труда „да услаждат душата и да творят добро на своя народ”, защото българите са „трудолюбиви хора, одарени със светли умствени способности и с хубави нравствени качества”. Приносите и заслугите на проф. Марин Дринов за духовното пробуждане и развитие на българите, за утвърждаване на националното самосъзнание и самочувствие го извисяват в един необикновен ръст, който определя значимостта му в нашата история. И в същото време той е един скромен и добър човек, „с открита душа, преизпълнена с любов към всичко добро и прекрасно” /проф. Редин/, с възпитано уважение към човека, една кристално чиста, благородна и обаятелна личност, която всички уважават, почитат и обичат. Проф. В. П. Бозескул – Декан на Историко-филологическия факултет на Харковския университет, подчертава: „Ние ценим у Марин Степанович като професор това, че... той не беше недостъпен и горд учен, затворен и студен... Той беше исторически деец, чието име е неразривно свързано с важни моменти в историята на Русия и славянския свят, освобождението и организирането на България.”
И след 183 години името на проф. Марин Дринов е символ на живот, изживян „на ползу роду своему”, и извиква признанието и възхищението на днешния научен свят и на всички българи. В руския журнал „Родина”, учреден от Администрацията на Президента и Правителството на Руската Федерация, бр. 2 от 2008 г., в рубриката „130 години от Освобождението на България” е поместена статията на Людмила Горина - доктор на историческите науки, за проф. Марин Дринов – „Първият български министър”, което е още едно доказателство за почит и признание. Статията завършва така: „Съдбата определя на Марин Дринов свой жребий – да бъде постоянно „пръв”: той е първият български историк, получил солидно професионално образование; първият български историк, защитил магистърска, а след това докторска дисертация; Дринов е първият български учен, избран за член на всички тогавашни славянски академии; първият председател на първото българско научно общество; първият министър на просветата и културата в освободена България”.
И днес звучат актуално заветите на Марин Дринов, записани през 1869 г. Според Дринов ние, българите трябва „да изучаваме и разбираме историята си”, а също така да почитаме, пазим и ревностно да проучваме „своята старина... като едно от най-свещените ни достояния.” „Едното е необходимо, за да се извади от душата на българина онова недостойно чувство, на което името е самоуничтожение /самопринизение/ и което твърде пречи на българското самостоятелно развитие, а другото е – да се отърсим от невежеството и да се просветим. А знайно е, че истинското просвещение само тогава може да бъде плодотворно за една народност, когато то хваща корен и укрепява се на народното самопознание.”
Нека това послание на проф. Марин Дринов води поколенията на България напред.
Родната къща на проф. Марин Дринов
Паметник на проф. Марин Дринов в Градския парк
д-р Владимир Сафронов-Дринов
